Шамара е пПп (моят път всеки ден)

Всеки има своите ежедневни маршрути, чиито очертания, украси, извивки спира да забелязва в течение на времето - както след дълги години брак. След продължителното съжителство спираш да забелязваш и недостатъците - същото е и с улиците.

През повечето си дни неизменно крачим между блока и спирката, между блока и магазина, между блока и детската градина. Какво виждаме? Ето един възможен калейдоскоп в един обикновен софийски квартал.

Наистина ли настъпва момент, в който отивайки на работа, с детето до детската градина, в парка, до магазина или прибирайки се вкъщи, спираме да четем неизменните "На Конса в устата", "Яж Лайна" и "Шамара е пПп"?!

Колко години трябва да минат, за да се решат собствениците в някой блок да изтрият графита, грозящ собствената им обща фасада вече десетилетие? 

 ...

А на моя блок пише "Slim е тъп". Всеки ден, прибирайки се вкъщи, се питам кой е Slim?

ЗАЩО Е ТИХО В ЕСТОНИЯ

Естония много често служи за пример – в успешното справяне с кризата, в реализацията на електронното правителство, в гражданските почиствания. Една малка далечна северна страна, уж достатъчно изостанала, за да ни бъде сочена за пример.

Всъщност, когато посетиш Естония, не ахваш от електронното им правителство или от гражданските хигиенни инициативи. Може би първите впечатления са свързани с високите руси хора и странния език, който говорят.

Много неща отличават Естония от България – равният релеф с пръснати навсякъде ферми, дървените къщи в градчетата, бавното обслужване в заведенията. Но това, което наистина прави двете страни коренно различни е тишината в бившата съветска република. Не потискаща, зловеща или скучна, а успокояваща, артистична и жизнеутвърждаваща тишина.

Защо е тихо в Естония?

Най-големият град в Естония е столицата Талин (425 хил. души), следван от Тарту (104 хил. души), Нарва (64 хил. души) и т.н. – от общо около милион и половина население около 70% живеят в градовете (в България процентът е почти същият). Четирима от всеки 10 имат автомобил (в България – около 35 %). Това беше малка статистика за начало.

И ето защо в Естония е тихо.

Въпреки че хората с коли са повече, отколкото в България, всъщност те ги използват рядко, защото имат чудесен градски транспорт и условия за каране на колело - и не се срамуват да ги използват.

В малкото автомобили музиката не е усилена "на мах". Шофьорите не въртят гуми, не форсират, не натискат шумно спирачките само за да привлекат нечие внимание или да се почувстват най-важните на пътя. Автобусите и трамваите от градския транспорт не са подвижни чалга клубове, всъщност изобщо не пускат музика в тях. Силна музика не се чува и от всеки магазин, кафене, кръчма, сергия и пр.

Рядко можеш да видиш някой, който, докато върви по улиците или пътува в градския транспорт, крещи по мобилния си телефон. Естонците просто смятат, че това, което говорят по телефона, е лично и не интересува околните. При нас всеки с малко по-скъп смартфон, всеки, който е бил на купон снощи, който си е купил обувки, прочел е пръв статуса на Алисия в Tweeter, се изживява като звезда, която непременно трябва да е в центъра на вниманието.

Въпреки че естонците спортуват много, ама наистина много, спортните им съоръжения са на подходящи места – не между блоковете, където случайни застаряващи "футболисти" псуват на воля, така че всички в радиус от половин километър да могат да следят резултата, фаловете, тъчовете, засадите и интимните закани към майките на играчите. Не, в Естония спортните площадки не са извън града, а са между кварталите, в паркове и зали.

Не се чуват и нежни майчински подвиквания от рода "Калояне, ще те смачкам, бе детенце!", "Марио, какви шамари ще ядеш..." или "Йоанке, ела да видя дали не си потна!".

В Естония още не са направили „откритието”, че най-изгодно излиза да се топлиш с климатик, който да си сложиш точно над прозореца на комшията, че да му бръмчи на него. И така по цялата фасада.

В Естония не се строи непрекъснато и навсякъде. Там знаят, че малката им държавица не може да оползотвори толкова много офиси и апартаменти. Не перат масово пари чрез строежи на молове и хотели. А и редовият естонец едва ли ще реши, че може да си премести тоалетната в бокса, а бокса на терасата и да прави това със собствени усилия, лека полека, поне 7 месеца.

Е да, и там хормоните на тийнейджърите бушуват – шумни са, зле облечени, нахални, комплексирани, търсещи мястото си в света – но това приключва бързо и тийнейджърската възраст не се слива с критическата. И между другото е забранено пиенето на публични места извън питейните заведения.

Когато се чува някакъв шум, наистина има защо - това е събитие, инцидент, празник, а не магазин за евтини стоки, който се мъчи да привлича внимание, кварталният плейбой Станчо, който, вземайки шумно завоя пред блока, се мъчи да привлича внимание, или 14-годишната Ванеса, която в трамвая, разказвайки на висок глас еротичните си преживявания по мобилния, също се мъчи да привлече внимание.

Това са основните причини за тишината в Естония – поради същите в Естония гражданите правят истинско почистване, електронното правителство работи, а кризата почти не се усети.

*Снимките са правени през 2011 г. в Талин и Тарту.

Първи пост

"Нормално ли е?..." е блог за нормалността.

Тук просто задаваме въпроси, защото всяка дреболия, която нарушава нормалността, се включва в една безкрайна поредица от подобни дреболии - и всичко това поражда не-нормалността,  в която живеем.

Този блог не е и няма да бъде политически, не е и няма да бъде рекламен - това е един нормален блог, в който едни нормални хора споделят мисли за нормалността.

Нормалността не е посредственост, невзрачност, скука... Тя си е нормалност - интересното идва после. Всъщност е трудно да си нормален, защото трябва да преглътнеш комплексите си.

Не се опитваме да бъдем морален стожер, просто някои неща ни правят впечатление и искаме да ги споделим. И това е нормално.

(Ако и вие имате нужда вашите мисли да се публикуват в този блог, пишете ни на адрес normalnolie@abv.bg.)